Във връзка с картографирането от въздуха на луксозни имоти, от БАН планират извеждане на спътник на геостационарна орбита. Оптичните системи на борда на спътника ще бъдат фокусирани върху Панчарево, Бояна и др. квартали около София с неизградена канализационна мрежа. В бъдеще ще се покрият и райони по Черноморието, Пловдив, Велико Търново и други големи градове с (не)известни вилни зони.
Планира се информацията от спътника да се споделя безвъзмездно с Google Maps, с което ще се избегнат разходи по разработката на специализирана интегрирана информационна система и служителите на НАП и други държавни структури ще могат директно от браузера си да наблюдават гореизброените райони и да използват наличните инструменти на софтуерния гигант.
За реализация на проекта БАН ще използва дългогодишния си опит в космическите технологии, допълнен от ентусиазма на младите попълнения в академичната сфера.
Финансирането ще бъде осигурено по линия на европейски фонд(ове).
Осигуряването на безпроблемна работа на Sony VAIO (Зайо) компютрите с vanilla Windows се оказа нетривиална задача, за това ще нахвърлям набързо основните стъпки в подкарването на модел PCG-242m с чист Windows 7 (32 bit).
Sony VAIOPCG-242m е медия-център all-in-one домашен компютър, който по първи впечатления се е продавал само във Великобритания. Оригинално явно се е доставял със Windows XP, така че подкарването на Vista или 7 версиите изисква малко въображение, особенно в частите с видео адаптера (NVIDIA GeForce Go 7400), сторидж чипа (TI), и някои други по специфични компоненти.
Като начало, PCG-242m не е правилния модел (въпреки надписа на задния капак), и всяко търсене на информация в гугъл по този стринг води до серия от паразитни сайтове за “драйвери”, в които общо взето не се намира нищо. (В някой друг пост може да разгледам тези сами по себе си интересни сайтове, превърнали се едва ли не в бич на модерния Windows кликач).
Истинския модел на машината е Sony VAIOVGC-LA1, и информация за нея може да се намери в британския support.sony-europe.com.
Update за BIOS-а на машината R0062W2 от 21/02/2007 (име на файла R0062W2.zip, md5sum 3160f8c18abf6acd0fa1cd0d0264c373)
nVidia Video Driver 7.15.10.9813 от 31/05/2007 (име на файла NVDVID-01422002-UN.exe, md5sum e91e2ac509ce35a05e8262f596e117aa)
От практическа гледна точка, разлика между моделите VGC-LA1 и VGC-LA2 няма. Въпреки това, VGC-LA2 оригинално е предлаган с Windows Vista, което го прави много полезен за download на базови драйвери за Windows 7.
Original Drivers Package от 09/03/2007 (име на файла LA2_Drivers.zip, md5sum ba63750fa5f7f40ae1a939b3584f87ba)
Original Utilities Package от 09/03/2007 (име на файла LA2_Utilities.zip, md5sum 58694cfe70a7cf3a85e2df324a85d374)
Въоръжени с всички тези драйвери, процедурата по разпознаването на хардуера на Зайо под Windows 7 (32 зъбов) е следната:
Update на BIOS-a от R0062W2, при стартиране на изпълнимия файл във Windows Vista compatibility mode.
Restart
Инсталация на всичко необходимо от LA2_Drivers.zip – било през инсталационна програма или през Update Driver от Device Manager-а
Възможно е инсталиране на нещата от LA2_Utilities.zip — не съм убеден че са необходими, но всеки си има предпочитания
След Restart, спиране на boot menu-то (с упорито натискане на F8) и избиране на Safe Mode режим на работа, тъй като драйверите на видео картата много чаровно гасят екрана
Вече в Safe Mode инсталация на update-а за видеото от NVDVID-01422002-UN.exe
И разбира се, рестарт
След тази кратка процедура би трябвало да разполагате с коректо работещ Windows 7, без неразпознати устройства в Device Manager-a, и най-вече, с работеща видео карта.
Естествено, с никакви драйвери от сайта на производителя (NVIDIA) видеото няма подкарване. :)
Голям спор се разгоря покрай временното затваряне на chitanka.info. И всичко щеше да си е мирно и тихо, ако управляващите не бяха решили да се изфукат подобаващо. И точно тук им беше грешката – т. нар. информация за медиите беше много, ама много некадърно написана. Нарекоха Читанката „пиратска книжарница”, сравняваха я със сайта на някакъв човек от Русе, който продавал сканирани книги чрез SMS за 4.80 лева, нарекоха админите на сайта „организирана престъпна група с ясно изразена йерархия”… Глупости се изписаха всякакви. И веднага наскачаха защитниците на „свободното разпространение на информацията”. Цитираха се разни параграфи и алинеи от Закона за авторското и сродните му права, доказващи меко казано неправотата на ГДБОП и тъпотата на журналята, допуснали в медиите да излезе гореописаната простотия.
Както и да е. Ефектите от цялата гюрюлтия бяха два. Първо, оформиха се две диаметрално противоположни мнения плюс няколко здравомислещи гласа между тях. Второ, chitanka.info вместо да изчезне се сдоби много нови фенове.
И понеже страстите из „виртуалното пространство” се развихриха по тема, която живо ме вълнува, реших да споделя и аз мнението си.
Ще започна оттам, че темата за четенето според мен е много важна. (За да съм ясен – под „четене” разбирам самият процес на поемане на информация.) Важна е, за да не затъпее нацията. Важна е, за да не спрат да пишат малкото останали български автори. (Още едно уточнение – с термина „автори” ще визирам хора, на които писането наистина им се удава. Зная, че това е субективен критерий, но откровената графоманщина се познава отдалече.) Важна е и за няколко стотици икономически субекта, пряко и непряко свързани с четенето.
Относно затъпяването – Читанката е важна, за да се научат днешните юноши (или казано по модерному – тийнейджъри) да четат. Поколението под 30 годишна възраст има навика да използва Интернет за всичко и да ползва наличната информация за своя си изгода, демек безплатно. Което не е хубаво, но на този принципен въпрос ще обърна по-сериозно внимание след малко. Що се отнася конкретно за писаното слово, нещата са малко по-различни. Четенето създава навици да се образоваш. Четенето отнема от часовете, прекарани в безцелно зяпане на „интересни” клипчета и снимки. Четенето отнема от времето, прекарано в безсмислено изтребване на виртуални противници. Четенето обогатява общата култура. Четенето те кара да мислиш – ако авторът си е свършил добре работата, най-вероятно е успял да вкара в главата ти безкрайно разнообразни идеи и теми за размисъл. Дори може да те е накарал да поровиш из речници и енциклопедии за значението на интересни думи и термини.
Поради горните причини считам, че Читанката и подобните й сайтове са важни, за да не спре четенето. Те могат да осигурят достъп до литература на хора, които без тях никога не биха купили/взели хартиена книга за четене (най-малкото не биха го правили често). Това е едната категория потенциални читатели, заради които Читанката е важна. Втората категория са хората като мен (а те не са малко). Това са хора четящи и търсещи интересно четиво, които нямат финансовата възможност да купуват всичко. Честно казано, аз не използвам ресурсите на Читанката за тези цели, но познавам достатъчно хора, които го правят. Схемата е следната – преглеждаш публикациите и си избираш нещо за четене. Ако ти хареса – търсиш го на хартия. Ако не… Третата категория са наистина запалените фенове на даден автор, чиито произведения не се намират на хартиен носител. И няма да бъдат преиздадени – няма луд издател, който да пусне заглавие в тираж 50 броя, само за да задоволи потребностите на този тип фенове, пропуснали да се снабдят с хартиеното издание или пък чак сега открили конкретния автор за себе си.
Относно БГ авторите – както за всеки творец, за тях би трябвало да е важно да споделят вижданията си с останалия свят. Да бъдат чути и по възможност – разбрани. Да предизвикват читателите си да мислят, да си задават въпроси. Автори без читатели е класически пример за оксиморон. Българският професионален автор е изчезващ вид и причините за това са чисто икономически. А хората, умеещи да пишат и искащи да споделят мислите си, нямат трибуна. От тази гледна точка Читанката, Буквите, Словото и т.н. са прекрасна трибуна – мост между българските автори и потенциалните им читатели.
Относно знайните и незнайни труженици, чрез които литературата достига до хората – техният интерес (би трябвало да) е да има колкото се може повече четящи хора, защото от това им зависят заплатите.
И тук вече стигаме до темата за професионализма и икономическите интереси.
Не случайно по-горе визирах единствено българските автори. И дори не всички, тъй като има и изключения от правилото „БГ автори не вървят на пазара”. Но за по-лесно ще приемем, че а приори БГ автори не се „харчат”. Който от тях се счита за обиден от подобно съждение да приеме, че изложението ми за преводната литература се отнася за тях (без частта с превода).
И тъй, икономическите интереси.
По презумпция Интернет съществува, да могат едни хора да правят сериозни пари. Било то от продажба на домейни, било от продажба на услуги (хостинг, корпоративни мейли), било то от реклама или каквото им родят главите. Това, че в Интернет се намира безплатна информация, е екстра, от която се възползваме всички.
Тъй като писането-редактирането-корекциите-издаването на книги в по-западните дължини на планетата е един сериозен бизнес, от който се вадят не лоши пари, на хората там дори през ум не им минава да предоставят творбите на авторите за безплатно ползване. Защо ли? Ами наясно са, че ако авторът не прибере едни пари, ще бъде принуден да работи нещо друго, за да се издържа, вместо да пише. А те, читателите, харесват произведенията му и биха искали той да си остане писател. Не искат да се преквалифицира в докер, банкер, програмист, спортист и т.н. И са готови да си платят.
Само че авторът не разбира нищо от изработка на корици, оформяне на текст, преговори с издателства и печатници. И тук се намесват едни други професионалисти – редактори, коректори, художници, предпечат, печат, маркетинг… И произведението на автора придобива подобаващ, завършен вид – независимо дали е хартиена или електронна книга. И хората с кеф си плащат за тази книга, защото им доставя удоволствие не само да я четат.
Е, така е на Запад. У нас? Няма пазар, авторите не могат само да пишат, те трябва да работят нещо (каквото и да е), за да се издържат, да хранят себе си и семействата си. Или пък да си намерят някой, дето да ги храни, пък те да си пишат, независимо дали могат да се хранят с този занаят. Дано да няма примери за последното, защото от професионални писателите биха се превърнали в професионални държанки…
А пазар няма по една проста причина – БГ литература не се издава професионално. Самиздат, издаване на „наши хора”, финансиране от страна на авторите, за да си видят книгата… Не става така. Личното ми мнение е, че БГ авторите с нищо, ама с нищо не отстъпват на нашумелите си колеги. Но няма кой да инвестира в тях – време и най-вече пари. Защото не им вярва. И порочният кръг се затваря.
В много от писанията по повод временното затваряне на Читанката прочетох доста интересни мнения относно книгоиздаването у нас и качеството му. Че в България не се издавали интересни преводни книги (кое за кого е интересно е друга тема), че преводите били скапани (даваха пример с последната издадена книга на Пратчет), че БГ авторите не ставали за четене (ама кои автори и кой не ги харесва пак е друга тема), че оформлението било ужасно и затова било по-добре да не се купува хартия, а направо да се сваля текст, че кориците били крадени или най-малкото не отговаряли на съдържанието, че… че… че… И в същото време преобладаващото мнение е да не се плаща за книги, а да се свалят наготово. И отново порочният кръг се затваря.
Изпускам момента с личните пристрастия (кои книги са интересни и кои автори стават за четене), но за другото не съм съгласен. Очевидно Владо Зарков е решил този път да си поиска хонорар, какъвто заслужава, а не какъвто е готов да плати издателя, и г-жа Вузева е дала на друг да превежда Пратчет. Изобщо не ме интересува дали този преводач/ка е добър професионалист или не. Очевидно е, че не става за преводи на този автор. Само че Интернет и Читанката, а и кризата, накараха Вузева вместо обичайните 5000 броя стартов тираж да произведе 2000 броя. И жената си е направила елементарна сметка – ще спести разходи (което ВИНАГИ се отразява на качеството), за да й излезе сметката при 2000 бройки. Недоволни? Ами има, да. Аз лично не чета Пратчет, но и на мен не ми харесва тази тенденция – да се пести от качество.
Втори пример, понеже ми е пресен – в момента чета едно издание на „Ергон”, класифицирано като „приключенски трилър”. Интересна книга с на места ужасяващ превод. Защо ли? Пак поради криворазбрано пестене – преводач е съпругата на издателя (готина дама, дано не се разсърди, но ще й посоча местата, където хълцах на превода). А и защо да плащаме на редактор, след като имаме доверие на преводача? И резултатът е налице…
Трети пример – този път за оформление. Що за професионалист издава книги, в които за „ударено и” (притежателно местоимение за женски род) се използва друг шрифт? Или странира в Microsoft Word? Да не говорим за преносите… Ами така е – няма пари за читави преводачи, няма пари за свестни страньори, няма пари за художници, няма пари дори за редактори. И когато чуя изречението „Важното е, че все пак излезе”, направо (а и накриво) подскачам от яд. Пример за такова издание е първият брой на алманаха „ФантAstika” – едно наистина добре замислено издание с отвратително изпълнение. И понеже беше първи брой, вместо да „зариби” читатели, по-скоро накара притежателите му да не погледнат към втория брой. С подобно отношение книгите, истинските книги, са обречени на постепенно забвение. Хората, обичащи да четат, полека-лека ще изчезнат, тъй като не могат да намерят какво. Или няма интересни книги, или те са така оформени, че „хората на книгите” (терминът е взет от речта на Кори Доктороу „Как да унищожим книгата”, превод на д-р Григор Гачев) не им обръщат внимание.
Електронните книги пък са една тема… Аз поне не съм чул в България да се издаде електронна книга, ама истинска! Сайтът на Йоан Владимир много наподобява такова нещо, но поне аз не зная да има възможност да се свали съдържанието, като едновременно се запази оформлението. Публикуването на книги в Интернет във формат Adobe PDF (примерно „Слънце недосегаемо”) определено не е електронна книга – я се опитайте да я прочетете на екрана на смартфона си? Дори на таблет не става, пробвал съм. Виж, свалянето (а не издаването) на електронни книги става с няколко цъкания на мишката – влизаш в Читанката и си сваляш текста в epub формат. Което вече е електронна книга.
А твърдението, че Читанката е библиотека в истинския смисъл на думата е меко казано неточно. В библиотеките се плаща такса (може да е символична, но се дават едни пари). Библиотеката е ситуирана на определено място и не може жителите на Криводол да си вземат книги от библиотеката в Кнежа. Когато си вземеш книга от библиотека тя не става твоя собственост – имаш задължението да я върнеш, а ако решиш да я задържиш или пък я изгубиш – заплащаш стойността ѝ (дори навремето се плащаше три пъти стойността, сега не зная дали е така).
Значи какво се получава – който работи нещо различно от професионален писател иска пари за труда си. Но същият този индивид не е склонен да плаща за труда на писателите. Поне така излиза от яростните атаки срещу акцията на ГДБОП.
Не ме разбирайте погрешно – не защитавам действията на ГДБОП. Но не мога да приема, че chitanka.info и подобните сайтове са „невинни до доказване на противното”. Истината, както винаги, е някъде между двете крайности. Според има начин да се намери компромисен вариант. И да, имам идея какъв да бъде той. Само че е не е тук мястото да го споделям – твърде дълго е за обяснение, а и защо да подарявам идеи някому?
Ще дам един пример за коректни отношения между инвеститор и радетел за свободното разпространение на информация – преди петнайсетина години, когато Интернет (особено в България) прохождаше, имаше ентусиасти, поддържащи Bulletin Board System, или BBS. Един от, д-р Григор Гачев, продължава да се занимава с „благотворителност” в свободното си време и днес – поддържа wiki машина за българска фантастика, превежда разни интересни неща и т.н. Та същият този човек събираше текстове (предполагам, че още го прави) и аз лично съм му давал всички текстове, които съм издавал. Единствена уговорка – да бъдат пускани за свободен достъп около година след излизането на книгата, за да може да се продаде поне част от тиража. И човекът най-чинно спазваше уговорката ни дори за преводите, които той е правил (Невромантик, Нулев брояч, На запад от Рая и др.). Мисля, че това е една хубава първа стъпка за нормализиране на отношенията между сайтове като Читанката и „гадните” издатели. Разбира се, това по никакъв начин не се отнася до произведения, чиито авторски права са изтекли – тях всеки има право да ги издава/споделя както си иска. В случай визирам исканията на „Труд” да се свалят от Интернет произведения на български класици, които те издават. Също така не се отнася и за автори, били те български или не, които са дали съгласието си произведенията им да бъдат свободно сваляни от Интернет.
Та така. Изложението се получи по-дълго, отколкото възнамерявах, но в резюме мога да кажа, че за мен и двете страни в спора не са прави.
Седя си аз тази не-ранна сутрин пред компютъра и се опитвам да се мотивирам, белким свърша някоя от многото чакащи ме задачи. А както е добре известно, най-добрата мотивация за да ти е преработи е да не правиш нищо и да провериш какво става по форуми и новинарски сайтове. Това направих и аз, пускайки си началната страница на iGoogle. Там, както всеки мързелив човек съм си наредил RSS-тата към няколкото форума, блога и новинарски сайта.
Първото което ми се наби в очите беше това:
Викам си – брях, освободили са невинния човечец най-после. Гледам обаче следващата новина – пак бях, пак си викам – я хванали са някакви айдуци – пирати. И така докато се надвиквам със себе си реших да кликна и попрочета от де са крали тез книги и колко са изкярили от цялата далавера тез юнаци.
6-ма души, занимавали се с пиратско разпространение на книги в интернет чрез сайта chitanka.info, са уличени при акция на антимафиоти, съобщи МВР.
Операцията на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП е проведена под ръководството на прокуратурата. Тя е реализирана след разследване по сигнали на ощетени – Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. В хода му е установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България.
При предприетите действия на покрив на обществена сграда в София антимафиотите открили сървъра, на който е поддържан интернет сайтът. Сървърът бил поставен в специална кутия и по този начин достъпът до него бил затруднен. Разследващите установили, че “виртуалната библиотека”, от която се теглели пиратските литературни произведения, е укрита в помещение на печатница в столицата. При претърсването са иззети сървъри и компютърни системи с пиратското съдържание.
Всеки месец престъпната група добавяла над 600 нови заглавия на книги от български и чуждестранни автори, речници, учебници и др. По данни на спецполицаите чрез нелегалния сайт, който е действал повече от 2 години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.
Това е поредната успешна операция на ГДБОП в изпълнение на Стратегията на МВР и плана за действие, приет от Съвета за защита на интелектуалната собственост към министъра на културата, за ограничаване на интелектуалното пиратство, се казва още в съобщението.
Преди месец антимафиотите предотвратиха незаконно разпространение на книги без съгласието на правоносителите в Русе. Тогава бе задържан 26-годишен, който чрез интернет сайт http://bookbg.net/ продавал срещу sms на цена от 4.80 лева сканиран вариант на произведенията.
В края на април от ГДБОП се заканиха да затворят двата най-големи торент тракера „Замунда“ и „Арена“, това обаче така и не стана.
(получер-а е от мен)
Та да оставя шеговитият тон, щото това което става вече не е шега. Когато точно преди 4 години същите тези ‘антимафиоти’ привикаха слепият Виктор, собственика на сайта http://bezmonitor.com/ и го накараха да подпише декларация, че ще свали няколкото книжки които държеше във текстов вид на сайта си само неколцина по-будни хора в Интернет се опитаха да нададат глас. Тогава изпращача и главен виновник за тормоза беше неприятното ми издателство „Труд“.
Всичко тогава мина и замина, сега обаче забелязваме ново раздвижване, ново прошумоляване на подлите селки душички, за които пъстармата, бахура и книгите се продават на един кантар.
Какво прави впечатление в тази статия (навярно подобни са статиите и в другите медии, а представям си ако гледах ТВ какво бих чул)?
Типично по милиционерски биват изопачени имена и факти – страницата наречена „Моята библиотека“ – www.chitanka.infоо бива наречена – Пиратска КНИЖАРНИЦА? /подвеждат незапознатия зрител-читател, че става дума за продажба, нещо което беше приложено и при опитите за закриване на торент сайтовете/
Пак типично по милиционерски и пак в стила използван при опита за закриване на торент сайтовете изнамират уж случайно някак си, дето бил искал СМС разплащане, от сайт, дето няма нищо общо с този в новината
6 човека дето са отделяли от свободното си време да сканират, обработват и споделят с другите интересни и полезни книги, така както е в Държавните библиотеки, биват наречени – Организирана престъпна група!??!!
Значи Държавните библиотеки лапащи хиляди левове субсидии и немръднали от времето на Гутенберг не са престъпници, Правопрекупваческите фирми (услужливо наречени – Издателски къщи) – не са престъпници, Министерството на Халтурата, харчещо милиони левове за безсмислени рекламни послания, дето уж трябвало да накарат децата да четат – не са престъпници. Престъпници са тези дето не взимат пари, престъпници са тези които споделят знанията, престъпници са тези които са останали честни. Само че тази организирани група не е от 6 човека драги ми „борци с престъпността“, а са хиляди в България и Милиони по света, всички няма да успеете да арестувате, макар че явно ви пречат.
Явно такива хора са вредни за държавата. За държавата са полезни хора които гледат Биг Брадър, Турски сериали и послушно гласуват на всички избори за този, за когото им кажат по новините.
Да ги вкарат сега на топло тези подли пирати, да ги осъдят на по 10-20 години, така и така е останал празен ареста след като пуснаха Маргините.
Най-лошото е обаче, че и тази новина ще си мине и замине и само неколцина ще препсуват тихо. А простотията ще продължава да ни залива докато ни удави.
И ще заживеем в свят където Рицарят на книгата Явор Колев затваря Библиотеки и обявява хората които четат за ‘организирани престъпници’.
Вчера европейския AppCatalog най-накрая излезе от т.н. beta. Ефекта за non-official потребителите за момента е, че при стартиране приложението на телефона вече не показва т.н. TV test pattern както галено наричат синия екран със съобщението “.. Unavailable.. “. За момента се вижда едно приложение – FreeCaddie, но очакванията са до края на Март да добие по-пълна функционалност. Дългоочаквания режим на работа на AppCatalog-a позволява следния трик за инсталиране на приложения:
Като попълвате правилните стойности за полетата title и id, version трябва да е по-малка от истинската, foo1 е името на директорията в която се билдва демо-пакета, palm-install се изпълнява при закачен телефон и работещ novacomd.
Това което остава е да стартирате AppCatalog-a на телефона, да кликнете на иконката-чантичка в долния десен ъгъл (My Applications) и да пуснете update на новоинсталираното ви приложение.
